Здравей, мое сърце
Един текст, който се зароди от надигащата се вълна от чувства при разговора с обаятелни, магични и силни жени, които обаче в сърцевината си са все така уязвими и понякога имат нужда сякаш от подкрепа и увереност за нещата, които правят и изразяват. Но кой… кой на този свят може да ни даде подкрепата, от която имаме нужда, вярата в нашите способности …преди да сме го направили самите ние за себе си. Това е, което бих казала на своето сърце, но със същата сила бих казала и на твоето…
Пускам корени в земята, все по-силно и здраво се свързвам с топлата сърцевина на Природата и живота, който блика от нея. С жизнените сокове, които се вливат във вените и клетките ми, пораствам като жена, дарителка на любов и грижа.
И с цялата тази сила вземам в обятията сърцето си, което е все така по момичешки крехко, уязвимо, плахо, изключително чувствително, отворено, голо, искрено … вземам сърцето си и му казвам …
Не се страхувай, не се крий от света. Не крий своето сияние, нито своите дарове. Ти си цвете и като всяко цвете имаш своя уникален аромат, носиш своето уникално послание. Колкото и крехки да са цветчетата ти и треперливи , позволи им да разцъфнат без страх , че някой ще ги нарани. Ти си нужно на този свят така, както всичко, което е проявено. Не спирай потока на своята любов само защото някой те е подминал, не те е оценил или не е забелязал това, което ти внасяш във всемира. Бъди отворено, открито, искрено, сияещо, автентично. Позволи на всяко чувство да премине през теб, позволи си да се изразяваш. Не се криви, за да се нагаждаш и за да си удобно на другите. Не оставяй друг да определя твоята ценност. Имай смелостта да бъдеш себе си, за да се свързваш със сходни на твоите вибрации по естествен и хармоничен начин. Не оставяй страха от отхвърляне и от празнината да определя твоите ходове в живота и твоите избори. Позволи си да поседиш в болката, да разкриеш източника й, позволи си да останеш в празното, тихото, тъмното. Само там ще се сродиш с истината за себе си и ще позволиш на висшата си същност да се прояви.
Мое мило сърце, прегръщам те. Ти си всичко, което имам и с теб чувствам, изживявам, разбирам света. Ти си моята врата. Аз съм тук с теб и в теб. Аз съм твоята закрилница и ще те обгръщам с майчина нежност, ще ти пея песни и ще ти разказвам приказки, за да се събудим заедно за твоята дълбока мъдрост. Аз имам само твоето присъствие и искам да ти позволя да ме водиш в необятния свят от усещания в едно пътуване към истината. Не искам повече да те кривя и нагаждам, да те оставям в ръцете на друг, който да определя щастие ми. Ти си в моите собствени силни ,нежни и будни ръце.
Аз съм тази ,която знае; аз съм тази, която е израснала от мощта на земята и в мен протичат могъщите енергии на вековната мъдрост на природата. Аз съм тази, която е прегърната от Вселената и която прегръща необятните рожби на Всемира. Аз съм тази, в чиито гърди се отбиват всички импулси и сигнали, които протичат в тялото на Космоса….
А ти… ти , мое сърце, приемаш и отдаваш всичко, което се влива в теб.
Заедно с теб оставаме в своето будно присъствие .
А около нас буря от наелектризирания поток на промяната разбърква всичко, което някога сме смятали за установено и вечно, отмита хора, разделя ни с истини, вярвания, убеждения, самомнения; разбърква галактики и вселени, за да преподреди нашия мир по нов, по-истински начин, който изгрява от отломките, но не за да строи нови пясъчни кули и замъци на илюзиите. Оставаме с теб в тази буря да се къпем и танцуваме в преливащите се стихии на живота, които омесват и изграждат тялото, в което ти пулсираш, Сърце.
