ЗА КРАСОТАТА из “Пророкът” на Халил Джубран
Един поет му рече:
– Кажи за Красотата.
А той отвърна:
– Къде ще търсите красота и де ще я намерите, ако самата тя не е ваш път и ваш водач ?
И как ще заговорите за нея, ако самата тя не изтъче речта ви ?
(….) красотата е не нужда, а екстаз.
Не е уста, пресъхнала от жажда, ни празна длан, протегната за залък.
(…) Тя не е образ, който ще видите, нито песен, която ще чуете – а по-скоро е образ, който виждате, даже и със затворени очи, и песен, която чувате, даже и със запушени уши.
(…) по скоро е вечно цъфтяща градина и вечният полет на ангелски рояк.
(….) красотата е животът, разбулил святия си лик …
Но вие сте и животът, и воалът.
Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледало…
Но вие сте и вечността, и огледалото.
